Бог може, защото иска; Неговата воля е Неговата сила ╫ Жан-Жак РУСО
(Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)
Жан Жак-Русо (1712-1778) – философ-моралист, основател на модерния деизъм
1. В своя етюд „ Емил или за възпитанието ” (1762) Русо написа: „ Независимо дали материята е безконечна или сътворена, без значение дали тя е изначално пасивна или дейна, едно е несъмнено, а точно, че Вселената е единна целокупност, която потвърждава съществуването на един неповторим Интелект. Защото аз виждам, че всяко настрана нещо е неразделна част от цялата подредена система и че всяко настрана нещо спомага за постигането на общата цел, т.е. за запазването на открития ред в системата. Това Същество, което показва волята си и може да я реализира, това Всемогъщо Същество, което задвижва Вселената и подрежда всички творения, аз назовавам Бог. Към Неговото име добавям и концепциите за разумност, господство и воля, които виждам събрани дружно, както и концепцията за добрина, която е належащо разследване от първите три. ” (JEAN-JACQUES ROUSSEAU, “Emile ”, London, J. M. Dent and Sons, 1911, Book IV).
2. „ Бог е образован, само че в какъв смисъл? Човекът да вземем за пример е образован, тъй като може да разсъждава, само че Върховният Интелект не се нуждае от разсъждения; за Бог не са нужни нито логичен предпоставки, нито заключения, нито даже съждения. Върховният Интелект е напълно подсъзнателен, Той просто вижда и сегашното, и бъдещето; за Бог всички истини се събират в едно цяло, както всички пространства се събират в една точка и всички времена – в един момент. Човешката мощ се нуждае от средства и медиатори, а Божията мощ е безусловно самодостатъчна. Бог може, тъй като иска; Неговата воля е Неговата мощ. ” (ROUSSEAU 1911, Book IV).
3. „ Аз не бих могъл да допускам, че пасивната и мъртва материя може да роди живи и чувстващи същества; аз нямам доверие, че сляпата случайност може да сътвори интелигентни същества и че мъртвата материя, която е неспособна да мисли, може да породи мислещи създания. Затова аз считам, че светът се ръководи от една мъдра и всемогъща Воля. ” (ROUSSEAU 1911, Book IV).
4. „ Всички неща, направени от Бога, са положителни, само че човешката интервенция от време на време ги опорочава. Човекът е този, който насажда плодородната почва с неплодородни семена и не разрешава на дърветата да раждат своите плодове. Човекът е този, който внася ужас и разстройва времето, пространството и естествените условия. ” (ROUSSEAU 1911, Book I).
5. „ Колко дребнави са книгите на философите с цялата тяхна суетливост спрямо Евангелията! ” (РУСО, представен в Draper 1992, № 659).
6. „ О, съвест, съвест, Божествен инстинкт, вечен глас от небето! Ти си сигурен лидер на хората, които са простосмъртни и невежи, само че въпреки всичко са рационални и свободни. Ти си безгрешен арбитър на положителното и злото, и помагаш на индивида да бъде сходен на Бога. В теб са въплътени съвършенствата на човешката природа и правдивостта на човешките каузи. Освен теб, аз не намирам в себе си нищо, което да ме издига над животните – нищо, с изключение на тъжната привилегия да се лутам от една неточност към друга, с помощта на моя несдържан разум, който не познава никакви правила. ” (ROUSSEAU 1911, Book IV; виж също Hampson 1969, 34).
* От антологията „ 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация „ Спектра ”, Варна
Портрет: Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, en.wikipedia.org
